Черепишкият манастир "Успение Богородично" датира от Второто Българско царство - построен е по времето на управление на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), за което говори документ, съхраняван в Софийския църковен исторически и археологически музей. В периода на османското владичество Светата обител е многократно разрушавана и опожарявана. В края на 16-ти век е реконструирана от св. Пимен Софийски. В годините на националното Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Създадено е килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. Оттогава датират реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени, както и евангелието на монах Данаил и създадената от Якоб книга на апостолите. През 1797 г. в "Успение Богородично" намира убежище св. Софроний Врачански.
Силно впечатление правят многото и живописни постройки на светата обител, повечето от които са построени към 1836 година от игумен Йосиф. Сред тях се откроява църквата "Св. Георги", която въпреки многобройните преустройства е запазила първоначалният си вид от 1612 година и част от стенописите си (19-ти век, дело на поп Йоаникий), както и костницата, "увиснала" от стръмна скала върху една от сградите. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 година. Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.
RSS feedДирекция на Природен парк "Врачански балкан"