Флора и растителност

Флора
Специфичното съчетание на абиотичните фактори – климат, почви, релеф, води и др. определя спицификата на живите елементи на природата на Природен парк “Врачански Балкан” особено силно изразена в растителността.
Растителността на Врачански Балкан се е обособила в два вертикални пояса – дъбов и буков. Първият се изкачва до 700 – 1000 м надморска височина, а буковия от 700 – 1000 м н. в. до 1300 м н. в.
На територията на Природен парк ”Врачански Балкан” са установени 37 формации 124 асоциации и групи асоциации. Към тези асоциации (екосистеми) се отнасят 78 дървесни и храстови и 36 тревисти. Редица от съобществата в планината са рeдки или показват отклонения от описаните за други райони в страната или се срещат при други условия. Сред тях особен фитоценотичен интерес представляват екосистемите на маклена, ореха, бука, черния бор, келереровия центрантус и тези с участието на хиркански клен, сребролистната липа и др. В най-общ план екосистемите, които участват в изграждането на растителността на Врачанска планина се групират в три главни фитоценологични единици: екосистеми на формациите от дъбовата свита, екосистеми на формациите от буковата свита, екосистема на формации от боровата свита. Висшата флора на територията е представена от 99 семейства, 430 рода и над 1000 вида висши растения. Те съставляват 66,9 % от семействата в България, 48,4 % от родовете и около 25 % от видовото разнообразие в страната.
Включени в Червената книга на България са 57 вида, като с категория “рядък” са 49 вида, а с категория “застрашен от изчезване” – 8 вида;
В Червената книга на Р България, 1984 г. попадат 57 вида висши растения от установените до момента на територията на парка. От тях 8 вида са с категория “ застрашен от изчезване” - люспесто изтравниче (Asplenium lepidum C.Presl), дълголистна урока (Bupleurum longifolium L.­), и 49 вида попадат в категорията “рядък” вид някои от които са: казашка хвойна (Juniperus sabina L.), панчичиева пищялка (Angelica pancicii Vandas), жерардова урока (Bupleurum gerardi All.), хойфелова тимянка (Ferula heuffelii Grseb.), велчево плюскавиче (Silene velchevii D.Jord. et P. Pan), ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii (Vel.)Rothm.), жълт планински крем (Lilium jankae A.Kern.), недоразвит лимодорум (Limodorum abortivum (L.) Schwartz.), пеперудоцветен салеп (Orchis papilionacea L.), и др. горска съсънка (Anemone sylvestris L.) и др.
В Закона за биологичното разнообразие (2002 г.) приложение 2 попадат 8 застрашени растителни вида, чиито местообитания са приоритетни за опазване и за тях се обявяват защитени зони. В приложение 3 от Закона попадат 39 вида от установените до момента на територията на парка, които са защитени на територията на цялата страна. Защитени от Закона за лечебните растения (2000 г.) са 365 растителни вида. С международен природозащитен статус са 35 вида висши растения.
Хабитати
На територията на природния парка са установени 16 хабитати включени в Директивата 92/43 на ЕЕС.
3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamionили Hydrocharition
3260 Равниннии или планински реки с растителност от Ranunculionfluitans и Callitricho-Batrachion
4060 Алпийски и бореални съобщества от храстчета
6170 Алпийски и субалпийски тревни съобщества по варовикови терени
6210 Полуестествени сухи тревни съобщества и храсталаци с техния фациес върху варовикови субстрати (Festuco-Brometea)
62А0 Източно суб-Медитерански тревни съобщества от Sesleria
7220 Извори с твърда вода и туфести формации (Cratuneuron)
8120 Варовикови сипеи и сипеи от варовикови шисти от планинско до алпийско ниво (Thlaspietearotundifolii)
8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове
8310 Пещери, които не са отворени за посещения
91W0 Мизийски букови гори
Преобладаващата част от фитоценозите се отнасят към асоциацията Asperulo-Fagetum9130 и ограничено присъствие имат съобществата на Luzulo-Fagetum.9110. В по-ниските части с преобладание на ssp. moesiacа присъства съюза Cephalanthero – Fagion.9150
91АА Източни гори от космат дъб
91Е0 АлувиалнигорисAlnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
91М0 Балкано-Панонски церово-горунови гори