град Враца

Разположение

Град Враца се намира на 112 км. северно от София, на около 40 км. югоизточно от Монтана, на 14 км. северозападно от Мездра. Градът е разположен в полите на Врачанската планина на 370 м. над морското равнище. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика.

Жители

гр. Враца има 68 191 жители

Културно-историческо наследство на района

Още преди около 6 000 г.пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. През периода на средновековието града носи името Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на 19-то столетие градът наброявал вече 2500 къщи. След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство — най-старото научноизследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство.

Забележителности

Етнографският възродителен комплекс Св.Софроний Врачански
Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей — Враца е архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище „Възнесение“, намиращи се в съседство с православния храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“ в центъра на град Враца. Пред входа на комплекса се издига статуя на Софроний Врачански, дело на скулптора Крум Дамянов. Етнографският комплекс представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на 19-ти до средата на 20 век, а църквата съдържа ценна сбирка от икони, включително рисувани от Захари Зограф, Димитър Зограф и майстори от Дебърската школа. Регионален исторически музей Враца
Регионалния исторически музей
Регионалния исторически музей се намира в южната част на централния площад «Христо Ботев». Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище намирано някога. Във музеят се съхранява и най-древния човешки скелет откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8 000 години.
Куртпашовата кула
Намира се в западната част на главния площад на Враца и се вписва в ансамбъла на Историческия музей, Художествената галерия и Драматичния театър. Със своя оригинален силует, въпреки малките си размери, създава впечатлението за средновековен замък. Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време. Представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17-ти век, но елементите й и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие от 16- ти век.
Комплекс Вестителят
Комплекс Вестителят над Враца Комплексът се намира в подножието на Врачански балкан. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристически дом, известен още като Хижата, както и паметника на Вестителя на свободата. Туристическия дом (Хижата) е строен през 1926 г. с доброволен труд на врачанските туристи. През годините до наши дни той е служел за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения.
Кула на Мешчиите
Един от символите и забележителностите на града. Формата и е правилна каменна призма с височина 13 м. Приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Смята се, че кулата датира от 16-ти век.