Select language: <a href="/bg" title="Bulgarian">BG</a> | <a href="/en" title="English">EN</a>

Резерват "Врачански карст"


Резерват "Врачански карст" е обявен през август 1983 г. и заема площ от 1467,6 ха. Съгласно категоризацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN) резерватът се отнася към I категория - строг резерват. Обхваща северните, предимно скалисти склонове на Врачанската планина в района на Базовския и Стрешерския дялове. Разположен е между края на каменната кариера край село Паволче и пещерата Змеюва дупка, в подножието на Биволарски и Кърнов връх във Врачанската планина. Разделен е почти симетрично от река Лева на две части. От каменната кариера до прохода Вратцата се простира Базовският дял на резервата, а вторият - Стрешерският, се разполага от прохода Вратцата до Кърнов връх. Надморската височина варира в диапазона от 250 до 850 м.
Защитената територия е създадена да запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, субмедитеранска флора и много реликтни видове. Обликът на горските насаждения се определя от келявия габър, обикновения габър, мъждряна, бука, полския клен, черния бор и др.
Характерната геологична и морфологична структура на част от резервата - наличието на площи, заети от отвесни варовити и силикатни скали и сипеи, определя и сравнително широкото разпространение на хазмофитни (скалолюбиви) растителни асоциации и групировки. Тази растителност е ксерофитна, хели-офилна и предпочита варовитите скални терени. В нея са включени редица видове попадащи в категорията "рядък" и "застрашен" - нейчев зановец (Chamaecytisus neichefii (Urum.) Rothm.), люспесто изтравниче ( Asplenium lepidum Presl.), маслиноподобно бясно дърво (Daphne oleoides L.), лаврово бясно дърво (Daphne laureola L.), алпийско плюскавиче (Silene alpina) и др.
Като цяло геоморфологичната характеристика на района, както и обособените растителни екосистеми, са предпоставка за развитие на богата и разнообразна фауна. Районът е богат на карстови терени, скални ниши и пещери, които благоприятстват развитието на специфична петрофилна фауна. Горските екосистеми в района са база за съществуване на видове, изцяло зависими от тези хабитати. Видовият състав на земноводните и влечугите, срещащи се на територията на резервата, не се отличава особено от общия брой видове, установени за Врачанската планина като цяло. В резервата могат да бъдат видени следните видове земноводни: зелена крастава жаба (Bufo viridis), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), жаба дървесница (Hyla arborea), жълтокоремна бумка (Bombina variegata), дъждовник (Salamandra salamandra), голям гребенест тритон (Triturus crista-tus) и влечуги - медянка (Coronella austriaca), пепелянка (Vipera amodytes) и др.
Видовото богатство на представителите от клас Птици е значително, като типични за резервата са соколът скитник (Falco peregrinus), египетският лешояд (Neophron perc-nopterus), скалният орел (Aquila chrysaetos), черният щъркел (Ciconia nigra), обикновената ветрушка (Falco tinnunculus), скалната лястовица (Ptyonoprogne rupestris), бледият бързолет ( Apus melba) и др.
Голям интерес от гледна точка на бозайниците представляват установените в резервата прилепи: голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii ) и др.

RSS feedДирекция на Природен парк "Врачански балкан"
Web Design & Development:
DREAMmedia Creative Studio